вторник, 30 ноември 2010 г.
В ЛЮБОВТА ВСИЧКО Е ЧИСТО
*
В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. На физическия свят любовта се изявява с материално даване. Който ви обича, той е готов да раздели хапката си с вас. Като дойде до проява на своите чувства, т.е. до проява на любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на вас. Натъкнете ли се на любовта му в умствения свят, той е готов да сподели с вас своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърцето си за своя възлюбен. Когато двама души се обичат, те се отварят един за друг, както цветята за слънчевите лъчи. Вечер, когато слънцето залязва, цветята се затварят. Така се затварят хората, когато не се обичат.
*
Вън от любовта животът не може да се прояви. Тя внася подтик, импулс в човека във всяко направление. Щом човек има някакъв подтик, някакъв вътрешен стремеж към нещо, той се намира под влиянието на любовта. Дали съзнава това, не е важно. За човека е важно да се грее на лъчите на любовта, да разширява сърцето си, да се импулсира към нещо. Човек трябва широко да отвори сърцето си за любовта, за да осмисли живота си. Без любов животът се превръща в пустиня.
*
Наред с любовта работят и други мощни сили, които взаимно се допълват. Но първата задача на човека е да научи и приложи онези естествени отношения, които любовта изисква. Любовта внася светлина в ума на човека и разширява сърцето. Това са необходими условия за работа. Без светлина на ума и без широта на сърцето човек нищо не може да постигне. Любовта лекува, премахва причините на болестите. Обаче ако силите на любовта се изопачат, вместо да се разширява, вместо да се повдига, човек изпитва известни вътрешни ограничения, които впоследствие стават причина за болести, за психически разстройства. Ние говорим за правилните прояви на любовта, а не за изопачената човешка любов. В изопачената любов има ревност, страх да не се изгуби обекта на любовта. При истинската любов човек придобива, но не губи. Любовта изключва всякакви противоречия. В човешката любов, обаче, има големи противоречия.
*
Не влагайте всичката си любов, всичкото си сърце в човек, който всеки ден се мени. Утре този човек ще измени на любовта ви и вие ще страдате. Ако искате да вложите нещо в банката на някой човек, вложете само излишното, т.е. част от изобилието си, а не всичкия си капитал. Вложите ли целия си капитал, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете целия си капитал, т.е. ума, сърцето, волята, душата и духа си, в Божествената банка. Вложете капитала си в Бога, т.е. в Любовта.
В живота съществуват три важни закона: закон за цялото, закон за множеството и закон за частите. Първият закон наричаме закон на Бога, вторият – закон за ближния, а третият – закон за самия себе. Първият закон включва всичко в себе си. Следователно, ако имате любов към Бога, вие ще имате любов и към ближния и към себе си, защото и двата закона се включват в първия. Нямате ли любов към Бога, не можете да имате любов и към ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си. Над всичко стои любовта към Бога. После идат любовта към мнозинството и към частите. Човек трябва да работи със законите на любовта, за да разбере вътрешния смисъл на живота.
*
...разбирайте Любовта в нейната чистота и светост. Не хвърляйте петна върху Божествената Любов. Обичайте със сърцето на ангелите. Ако един ангел дойде на земята, той ще обича по всяко време. За Любовта няма време, няма и възраст. Любовта изключва всякакъв грях и престъпление. Велико нещо е човек да обича! Да любиш, това е най-великата работа, която човек трябва да свърши на земята. Не се отказвайте от Любовта, на каквато възраст и да ви посети. Не е важно възрастта, важно е да предадете Божественото във всичката му чистота. Ако можете да предадете Божественото на някого, той цял живот ще го помни. Божественото никога не се забравя.
През каквито изпитания да минава, човек всякога ще помни, че е получил нещо Божествено, че е познал Любовта, познал е Бога в човека. Христос казва: „Любете се един друг!“ Ако човек се отказва от Любовта, не се ли намира в положението на Петра, който три пъти се отрече от Христа? Откажете ли се от Любовта, вие разпъвате Бога в себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: „Както Бог люби, така и аз ще любя“. Когато говорят за Любовта, хората се затварят в себе си, не я приемат. Защо? Под думата „любов“ те разбират влюбването, настроенията, временните чувства, които водят към разочаровяния. Това не е Любов. И до днес още хората не са разбрали Любовта.
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта. Това може да се постигне, когато всеки прояви Любовта така, както е в него вложена. Не е въпрос, какво другите хора казват, какво говорят учените и философите. За мене е важно как аз разбирам Любовта дълбоко в себе си, според както Бог е определил.
из "Четирите полета", Лекция от Учителя, държана на 5 ноември 1930 г., София
Човекът няма правилни възгледи за себе си и там се крие най-голямата опасност за самия него ...
Съвременните хора не знаят именно това – как да си почиват. Там се крие най голямата опасност.
Почивката е обмяна, при която известен род почиващи енергии трябва да минат в активно състояние. А онези енергии, които са в активно състояние, трябва да минат в почиващо състояние.
Човек не е създаден да работи постоянно. Казва се, че човек трябва да работи, но хората не разбират какво нещо е работата.
Работата не е нещо физическо, тя е нещо вътрешно.
Само човешкият дух работи.
Това, което наричат „мъчение“,
мъчението е работа отвън, работа на краката.
Трудът е в ръцете, а
работата – в духа.
Вие смесвате понятията „мъчение“, „труд“ и „работа“, а те не трябва да се смесват.
Работа имаме, когато духът на човека работи разумно.
А трудът е по необходимост.
Мъчението иде пък без да го иска човек.
Във всички области на знанието не са дадени точни понятия за мъчението, за труда и за работата.
Ако се спрете върху човека, как е създаден индивидуално, и той сам няма ясна представа какво нещо е човекът.
Човек говори и за семейството, но той няма ясна представа какво нещо е семейството. Семейството е образувано от индивиди.
Обществото е образувано от семейства. Днес хората говорят и за общество, но и за него нямат ясна представа. Обществото е по-сложен организъм и от индивида, и от семейството.
Най-после дохождаме до цялото човечество. То е създадено от индивиди, от сърца и от умове, от души и духове.
Душата е онова, в което ние живеем.
Духът пък твори.
Умът е това, с което ние сега се запознаваме.
Умът и сърцето, това са деца на духа.
Умът е момченце, малко дете, което върви по мъжка линия.
Сърцето пък е момиченце – това е дъщерята на духа. Дъщерята на духа е сърцето на човека, което върви по женска линия.
Това значи: умът е роден от големия баща – от духа; сърцето, то е родено от голямата майка – от душата.
Та, когато пита някой какво нещо е духът или какво нещо е душата, казвам:
Това, от което е роден умът, е духът; това, от което е родено сърцето, е душата.
След това се задава въпросът какви трябва да бъдат отношенията на ума и на сърцето към духа и душата и обратно – какви трябва да бъдат отношенията на душата и на духа към ума и към сърцето.
Отношението на ума към сърцето е такова, каквото е отношението на водата към вятъра. Водата е сестра, а вятърът е брат. Какво се прави, когато братът дойде. Когато сестрата дойде и е събрана на едно място, тя се отличава с голяма мекота. И който се разхожда покрай нея, изпитва приятност. Обаче като се разсърди, тя обръща всичко наопаки.
Къде е майката? Майката е Земята. Слънцето пък е бащата.
Къде е Бог? Сега се явява друга категория. Слънцето е синът на Бога, а Земята – дъщеря на Бога.
Това са сравнения, аналогии. "Беинса Дуно
Из: "Ново сърце", 23-та неделна беседа, държана от Учителя на 9.V.1937 г., 10 ч.сутринта,
София – Изгрев.
Какво представя човекът? Човекът е една събудена душа, един събуден дух, един събуден ум и едно събудено сърце...
Онези духове, които не са искали да служат на Бога, са станали канари, да спят. Те не са искали да работят. И впоследствие Господ е поставил най-голямата тежест върху гърбовете на тези същества. Онова, което поддържа пластовете на Земята, това са канарите, които се намират под нея.
Значи канарите са спящите духове, а земята, това са спящите души.
Какво представя водата? Водата, това са пробудените деца, които сега са започнали да се движат.
Какво е духът? Това са събудените души. Какво е светлината? И най-после като дойдем до човека, и той представя един събуден дух.
Вие не знаете, че стъпвате, че ходите върху вашите братя, които спят. Вие стъпвате върху почвата, върху душите, които спят.
Като дойдете до водата, която е раздвижена, и до светлината, която също така е раздвижена, идвате най-после и до човека.
Какво представя човекът? Човекът е една събудена душа, един събуден дух, един събуден ум и едно събудено сърце. Обаче за културата на човека още не можем да говорим, защото той не е напълно събуден.
Хиляди години още трябва да минат, докато човек напълно се събуди.
Събуждането е много интересен процес.
Ти не може да видиш страданието на човека, понеже не си събуден.
Ако си пробуден, ти ще разбереш неговите страдания и ще можеш да го лекуваш.
Щом не чувствуваш неговите страдания, ти нямаш знания, нямаш възможност да го лекуваш."
Беинса Дуно
Из: "Ново сърце" 23-та неделна беседа, държана от Учителя на 9.V.1937 г., 10 ч.сутринта,
София – Изгрев.
Човекът - това не е видимото физическо тяло...
"Питам сега, сред сто години къде ще бъдете? След сто години вашите тела, тази материя, която имате – всичко ще бъде разхвърляно из цялата природа, а костите ви ще останат в някой гроб.
Но човек не е в своите кости. Ще бъде смешно, след като моята къща изгори, да ме търсят там. Аз съм навънка. Тялото е само една малка сглобена къща, в която моята душа сега може да живее.
Има друга една къща. За пример за в бъдеще ние можем да си направим тела видими и невидими. Да станеш въздухообразно същество, да отидеш до слънцето и после да се превърнеш в едно водно същество. А сега седиш и гледаш нагоре, мислиш какво нещо е слънцето. Значи нашите понятия, нашите знания са относителни…
В света за в бъдеще идва една нова култура. Павел я нарича култура на синовете Божии, аз я наричам култура на Божията любов, култура на Божията мъдрост, култура на Божията истина, която ще научи хората как да живеят. И всички учени, професори ще бъдат заняти с всички отрасли на изкуството, музиката, науката, ще научат законите, всички специални методи, при които материята може да взима най-съвършени форми.
Пак ви казвам – нас ни предстои една сериозна работа на учене, всичко трябва да подложим на един вътрешен опит, на анализи, а не да бъдем своенравни. Господ казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“
Следователно това опитване ще донесе онова същинското, от което ние имаме нужда."
Беинса Дуно
Из : "Имаше двама синове" Неделна беседа 17 юни 1923 г., неделя, 10 часа
понеделник, 29 ноември 2010 г.
Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно)
Има хора, завършили земната си еволюция и Петър Дънов е един от тях... Тези, различни от нас хора - не са обикновени хора вече, а те са духове, преминали през "новораждането", които ясно разграничават себе си от материалната земна обвивка, каквото е физическото им тяло... В този смисъл, в беседите на Петър Дънов говори духът Беинса Дуно и от тази позиция звучат съветите и препоръките му към всички, които биха могли да го чуят, защото е дошло вече времето им - да чуят и да проумеят нечувани и неповярвани досега истини...
От това, космическо ниво на познание, Беинса Дуно отправя посланията си към страдащото от духовен гнет (и тънещо в невежеството на остарелите си, вредоносни за самото него идеи) земно човечество. Това човечество, което сега, в днешни дни, едва-едва започва да се интересува от въпросите на отвъдното и свързаните с това - нови идеи, които ще го повдигнат и осветлят, за да намери мир с Вселенския Разум, наречен Бог. Да установи съзнателна връзка с Разумното в света и така да ликвидира с хилядолетните си страдания, които вземат своя връх през последния един век и понастоящем... Набралият хилядолетен цирей - наближава да се пукне... Подготвени ли сме ние за тези нови, непознати идеи, които Учителят е донесъл на Земята, с цел оказване на помощ на нуждаещите се от Истината, която освобождава?...
Разумът, вложен в 40-годишния труд на Учителя, е твърде далеч от масовото ниво на интелигентност на съвременния земен човек и затова изисква от нас изключителни интелектуални усилия и най-вече търпение, за да го проумеем.
Затова малцина днес могат да вкусят от тази скрита мъдрост, ако проявят търпение...
Обаче бъдещето на Земята минава по този път... Децата на бъдещето ще разберат и ще приложат това освобождаващо слово, което дава лек срещу страданията на човека, породени от непознаване и неспазване на духовните закони на средата и на условията, в които съвременният човек живее...