ОТЛИЧИТЕЛНАТА ЧЕРТА НА ЧОВЕКА

Коя е съществената черта, която отличава човека от другите живи същества? Казано е, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това трябва да се докаже. Кога се доказват нещата? Когато човек не е бил очевидец. Ако е бил очевидец на нещо, никакви доказателства не са нужни. Следователно само ония неща се нуждаят от доказателства, които не сме видяли; всички неща, които сме видяли, не се нуждаят от никакви доказателства. Казвате за някой човек, че е добър. Видели ли сте неговата доброта? Ако сте я видели, няма нужда да я доказвате; ако не сте я видели, трябва да я докажете. Тъй че всяко нещо, за което говорим, трябва да е добре обосновано и доказано. 

*

Когато е създавал света, Бог е предвидил и изчислил всичко математически, до най-малките подробности. Той има формула за всеки човек, от създаването му до края на неговия живот. Бог е определил строго математически какво ще стане с всеки човек. Той познава всичките добродетели и всички слабости на човека. Той знае неговите мисли, чувства и постъпки от начало до край. Как е предвидено това, то е друг въпрос. Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено. 

Предвиждането подразбира знание. Да предвиждаш нещата, значи да ги обгърнеш отвсякъде. Обаче човек може да обгърне само това, което е вън от него. Всичко, което е вътре в него, не се обгръща, но само по себе си се определя. То произтича от самия човек, от неговата вътрешност. Следователно, ние казваме, че Бог обгръща нещата и ги определя. Той ги вижда, познава и разполага с тях и външно, и вътрешно. Обаче човек няма такива възможности. Като ученици, вие трябва да мислите по въпроса коя е отличителната черта на човека и сами да си отговорите. Къде е човекът? Някои казват, че човек се намира в тялото си. Други казват, че човек е в очите. В края на краищата и едните, и другите виждат, че човек не е в очите, не е в никой от удовете на тялото си, но все пак е в тялото. Къде, обаче, е човек? Човек не е в тялото си, а при това без тяло не може.

*

Соломон, един от великите мъдреци на древността, след като придобил много знания и мъдрост, вместо да бъде щастлив, станал нещастен. Най-после, той казал: „Начало на Мъдростта е страх Господен“. Значи, за да стане учен, мъдър, човек трябва да се страхува от Господа.

Защо Соломон е дошъл до това заключение? Защото видял, че за всяка крива постъпка носи отговорност пред Бога. Кога трябва човек да се страхува от Бога? Когато греши. Това значи: Страхувай се от греха! Не изисквайте от Бога да удовлетворява вашите желания. Не Го правете участник във вашия личен живот. Опитате ли се да Го привлечете на своя страна, Той ще пръсне желанието ви върху вас и вие сами ще се нараните. Желанията на човека са подобни на бомби. Не знае ли как да работи с тях, те ще избухнат пред него и ще го ранят в главата, в очите, в ръцете или краката. 

Кой каквото прави, добро или зло, пръв ще опита последствията на своите постъпки, а после другите хора. Ако прави добро, човек пръв ще почувства аромата на постъпката си. Доброто е цвят, който се разцъфтява в ръцете на онзи, който му дава условия да живее.

*

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете кое е същественото във вас. Някой казва, че същественото в човешкия живот е радостта. Радостта не е същественото за човека, защото тя е вън от него. И страданието е вън от човека. Страданието и радостта се отразяват на слънчевия възел в човека. Когато е радостен, човек изпитва приятно чувство в областта на слънчевия възел; когато е скърбен, той изпитва известна неприятност, като че нещо го стяга. Стягането или разширението, които човек изпитва в слънчевия възел, са резултат, последствие на някаква скръб или радост. Причината обаче е вън от човека. Наистина, всеки е изпитвал скръб, когато огорчи някой своя приятел. Щом се извини пред него, страданието му се изменя, олеква му нещо. Човек не трябва да търси реалността в последствията. Иска ли да се освободи от страданието си, или да се лекува от някаква болест, човек трябва да намери причината на тия неща, а не последствията им. Изобщо, всички болести, всички аномалии в живота си имат своя причина. Искате ли да се освободите от тях, трябва да отстраните причината им. Също така и причината за тъмнината в ума се намира вън от човека. Значи човек не е в тялото си, но вън от него.

Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях. 

Тъй че когато някой пита съществува ли Бог, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекъсната. Онзи, чиято връзка с Бога е здрава, не се съмнява в Неговото съществуване. Единственото доказателство за съществуването на Бога е течението на живота, което се влива в човека. Прекъсне ли се течението на живота, на връзката с него, смъртта се явява. Смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на ония връзки на живота, с които човек е свързан.

*

Искате ли да разберете защо светът е създаден по този начин, а не другояче, влезте в положението на Онзи, Който го е създал, както и Той влиза в нашето положение и ни помага. Следователно, ако не сте получили помощ от Бога, ще знаете, че Той още не е влязъл във вашето положение. Той трябва да влезе в положението, в което се намирате, да ви ограничи и така да ви помогне. Това е едно изяснение за връзката, която съществува между Първата Причина и човешката душа. Като гледате на въпроса така, вие ще се домогнете до Истината, която ще ви свърже с Бога и ще ви направи свободни. 

Да се върнем към въпроса за същественото в човека, което го отличава от другите живи същества. Същественото не е във формата, да кажете, че някой е мъж, а друг – жена. За същественото в човека формата не е важна. То е еднакво и в мъжа, и в жената. Мъжът и жената са полюси, и докато имат съзнание за себе си като мъж и жена, те не са още истински човеци. Истинският мъж не е нито мъж, нито жена. Мъжът обича жената. Защо? За да стане истински човек. И жената обича мъжа, за да стане истински човек. Когато мъжът и жената се слеят в едно, образува се истинският човек. Мъжът и жената, отделно взети, още не представят човек. 

Истински човек е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената. Той не подценява нещата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошъл до това положение, той сравнява нещата, съпоставя ги и мисли, че има големи знания. Колкото и да е учен човек, все ще се намери някой да знае повече от него. Ако някой знае повече от тебе, той ще те учи; ако знаеш повече от него, ти ще го учиш. Ако си по-силен от някого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силен, ти ще му се подчиняваш. Оттук вадим следния закон: низшето всякога трябва да се подчинява на висшето; висшето пък трябва да подчини низшето.

И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щом е в разногласие със себе си, той е в разногласие и с окръжаващите. С това се обяснява делението на хората на различни партии, на различни религии. Срещате трима души християни – православен, католик и евангелист, но и тримата различно разбират истината. Истинският човек не е нито православен, нито католик, нито евангелист. Той е над всички човешки възгледи и вярвания.

*

Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободен. Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов да изпълни волята Божия. И да има готовност, условия няма. Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно дойдат в помощ на човека, той може да изпълни волята Божия. Употреби ли насилие, да привлече тия принципи към себе си, човек не може да изпълни волята Божия. Приятно и радостно е да ви дойде гост, без да сте го канили. Каните ли го много, и да ви посети, това посещение не е доброволно, не е направено от Любов.

Коя е отличителната черта на човека? Вътрешното разбиране. В този смисъл човек е онзи, който разбира Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент, не в целокупното проявление на Бога. Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може да разреши и най-мъчните си задачи. Не може ли да ги използва, той се натъква на това, което индусите наричат карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановен живот. Обърнете внимание на това, което сега ви говоря. То може да се сведе към една точка, на която можете да поставите най-тънката игла. 

Помнете, че в даден момент разумният свят има отношение към всеки човек, затова той трябва да отвори ума и сърцето си, да разбира неговите мисли, желания и постъпки. Разбере ли това, всичко друго ще разбере. Не разбере ли разумния свят, нищо няма да разбере. Когато не разбира нещо, човек иска да му дадат ключ за разбиране. Всеки има такъв ключ. Това е Божественото в човека. Разберете ли Божественото в себе си, вие ще разберете Божественото във всички хора. С други думи казано: Познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина. 

из Отличителна черта, ООК, 10.09.1930 г.

Първи, Втори, Трети Принципи и Свободата...

"Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му. При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н. Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може ...да си отговори на въпросите, които го занимават.

Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия. Трябва да го напуснем!“ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите. Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили.

Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността.

Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия.

Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.

Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя?

1. Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират.
2. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда.
3. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта.

Вън от този път няма свобода, няма живот."

Беинса Дуно

Из: "Ограничаване и освобождаване",Лекция от Учителя, държана на 29 август 1928 г., София.

----------------------------------------------------------------------------------------

1. "Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи.
2. Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало.
3. Сега вярвам, че като се върнете у дома си, ще започнете да търсите в себе си третия принцип.Онези, който малко се занимават с математика, да започнат да изучават уравненията и тогава в резултата на едно уравнение ще намерят третия принцип. В първата част на уравнението ще турите вашия ум, във втората част – вашето сърце, а в третата част ще влезе вашето тяло, и в тия отношения ще намерите какъв ще бъде вашият живот. Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христос.

Животът е в съединението и в хармонията.

Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапете вашия ближен да изгасне. Това значи да служим на Бога.

Какво служене ще бъде, ако искам в дадена беседа да ви изоблича, като имам пред себе си вашите грехове, и да ви кълва? Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нещо; то значи да взема един чук и да ви удрям, а един ден вие ще издигнете същия този чук върху моята глава. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти отмерят.“ Тъй че от това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва, защото аз мога и да мълча, но

аз ви говоря една велика истина, която след дълги години вие сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на земята.

1. Оплаквате се: „Лош е моят мъж“; ще кажа: Първият принцип е у него. Мъжът казва за жената, че е зла; казвам: Първият принцип е у нея. Дъщерята е недоволна – първият принцип е у нея. „Българският народ се бие“ – първият принцип е у него.Ще разсъждавате върху всичко това и кога да е, ще го разберете.
2. „Да бъдем добри“ – то е вече вторият принцип.
3. Когато ще се укроти всичко, когато настане мир, ще дойде третият принцип.

И тъй, турете си мисълта да служите на Бога – там е вашето спасение.

Да бъде благословението на Любовта на живия Господ с всички ви."

Беинса Дуно

Из: "Двамата господари", Беседа, държана на 21 януари 1917 г.

Любовь волшебная страна

Стремежът на тези хора е правилен, но методът, който избират, не е Божествен

"Всички страдания, всички нещастия в природата, на която е изложен човек, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това, дето хората сега се приготвят за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да уредят работите си. Те насила искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданици. Стремежът на тези хора е правилен, но методът, който избират, не е Божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си. Било братята искат да подобрят положението си, било сестрите. Дотам е дошло сегашното разбиране на хората. Обаче, религиозните и духовните хора са дошли до положението да доказват, че войната е несъвместима със закона на Любовта. Извън Любовта войната е съвместима, но в закона на Любовта тя не е съвместима. Ама не трябва ли да воюваме? Извън Любовта можете да воювате, но в Любовта вътре не е възможно да се воюва, не е позволено в закона на Любовта да се воюва. Същото може да се каже и за злото. Извън Любовта злото е несъвместимо, но в закона на Любовта то е несъвместимо. В закона на Любовта злото не съществува. Несъвместимо е злото в Любовта. Казват, че човек бил така създаден, че може да греши. Не, човек не е създаден така, че да греши. Грехът е предпоставка. Логически това не е правилно. Човек е създаден в света, за да прави добро, да учи доброто. Той се е родил, за да научи доброто в света. Такава е нашата цел. Такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това да се запознаем с основните принципи на Божествената Любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Казвате: Какво нещо е Любовта? – Какво е Любовта не знаем, но това, което наричаме Любов, е само едно предисловие на Любовта. Любовта на вашата възлюблена, Любовта на вашия баща, на вашата майка, на вашата сестра, на вашия брат, на вашия приятел, на всички хора в света не е нищо друго, освен предисловие, встъпление във Великата Божия Любов, която осмисля живота. Когато влезете в тази област, вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Няма какво да се обезсърчаваме. Там всичко е в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална, но е най-елементарна. Тази любов не че не е чиста. Тя е чиста, но тя не може да разреши всички задачи. Тя разрешава най-малките задачи, личните интереси, но не и великите задачи, великите интереси на човечеството. Любовта, която имаме към майките, към бащите разрешава само семейни въпроси. Любовта, която имаме към народа, към Отечеството си, също така разрешава само някои въпроси, но тя не е Божествената Любов, която разрешава въпросите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Тя разрешава тия въпроси на земята. Ако ти на земята не можеш да живееш и не можеш да разрешиш тия въпроси, горе по никой начин не можеш да ги разрешиш. Сега ние ще живеем така, както растенията живеят – половината ще бъдат в материалния свят и другата половина в духовния свят. Това е поставено и в Евангелието, в думите на Христа: „Аз съм лозата, а вие пръчките“. Значи, половината е в земята, а другата половина е отвън – изкарва стъбло и листа, клончета и най-после дава плод – това е външната страна, т. е. духовният свят. Казва се нататък: „Отец ми е земледелец и разумно обрязва пръчките“. Защо трябва да се обрязват пръчките? За да даде тази лоза плод. Така разбран животът, той има вече смисъл. Човек има за тил, може да живее. Ти влизаш в един свят на мъчнотии, няма да те посрещнат с финикови вейки, да кажат: „Благословен, който иде в името Господне“. Няма да те посрещнат като Христа. Христа Го посрещнаха с думите: „Осанна, Осанна!“, но какво излезе след три деня? Кисело излезе това посрещане на Христа. След три деня казваха: Разпни го! Разпни го! Тъй щото и ти не можеш да кажеш какво ще стане с тебе? И като беше на кръста, Христос каза: Така е писано. Като видя Йерусалим, Той заплака. Христос се обърна към равините и към Израилския народ и каза: Ако вие разумни равини и ти Израилю, не можахте да разберете Божия Закон, не може да ви се помогне. Колко пъти досега исках да ви се помогне, но отнема се отсега нататък благословението. И няма да ви се каже: Благословен Онзи, който иде в Името Господне. Отсега нататък няма да ме видите, докато сами не кажете: Благословен Онзи, който иде в Името Господне. Аз пък казвам: Докато хората не почнат да живеят в Любовта, те няма да видят Бога. Христос ще дойде на земята само когато Любовта започне да царува, между хората. Когато Любовта сближи хората, и те почнат да си отстъпват едни други, тогава ще дойде Христос на земята. Днес Христос се проявява само тук-там. Той не иска да дойде втори път между хората, да го разпнат пак.

Сега мнозина от вас се смущават как ще преживеят живота си. Защо трябва да се смущават? Вие сте дошли на земята да учите. Вие сте изпратени на земята като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, Който ви е пратил да учите. Ако изпълнявате Неговата Воля, ще дойдат другите благословения. Ако изпълнявате Неговата Воля, ще имате възлюблена, ще имате майка, ще имате баща, ще имате брат и сестра, ще имате и приятели – всичко ще имате. Ако не изпълнявате Волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Тъй седи въпросът в света. Така само могат да се решат социалните въпроси в живота. Колко култури са се образували досега, но понеже не са изпълнили Волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията Любов и не изпълни Неговата Воля, също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната цивилизация, ако съвременната култура и ако цяла Европа не възприема Божията Любов, цялата култура ще бъде изгорена, ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията Любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Сега аз не засягам физическото възкресение, защото то ще стане по един явен начин. Затова, именно на сегашните народи се проповядва едно учение на Любов, за да могат всички хора не да се ядат помежду си, били те религиозни или светски, нито да се наричат еретици. Кой не е еретик днес? Всички хора са еретици. Кои са правоверни? Правоверни са тези, които изпълняват заповедите на Отца си. Само този, който може да каже за себе си: Тази заповед приех от Отца си, само той е правоверен. Този, който може да каже: Тази заповед приех от Отца си да обичам всички – той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той не е човекът, той няма закон. Той може да направи, каквото иска, но той няма бъдеще, той не може да влезе в Царството Божие. А Онзи, Който е изпълнил заповедите на Отца си, той може да влезе в Царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил за него. Защо? Защото може да каже за себе си: Тази заповед приех от Отца си. Този е най-лесният закон, който можем всички да изпълним. Досега аз не съм намерил по-лесен закон от закона на Любовта. Всичките закони, които сме изпълнили, започват все от там. Следователно няма по-лека заповед от заповедта на Любовта. И няма по-лек закон от закона на Любовта. Няма по-лесен закон за изпълнение от закона на Любовта. И всички хора го намират и изпълняват лесно. Забележете, когато обичате някого, лесно и с приятност вършите всякаква работа. Когато не обичате някого, и пари да ви дадат, не ви се работи. Като вършите нещата с любов, вие придобивате живот в себе си. Всеки човек, на когото правите добро, като го обичате, вашето богатство е и негово богатство. Казвате: Братко, каквото аз имам, то е и твое...

... Казвам: Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите. В света има една атмосфера, един въздух, който трябва да турим в действие. Като влезе чист въздух в стаята на болния, той оздравява.

Сега и на вас казвам: Като влезе в стаята ви чист въздух, вие ще оздравеете. Вие сте болни хора. Щом се съмнявате, вие сте болни хора. Щом се сърдите на този, на онзи, вие пак сте болни хора. Вие имате всичко, но единственото нещо, което ви липсва, това е Любовта. Вие разчитате на Любовта, която не може да ви помогне. Разчитате на онази любов, която не може да ви помогне. Разчитайте на онази любов, която може да ви помогне, а не на онази, която не може да ви помогне. Тя е Любовта на предисловието. Любовта, която може да ви помогне, тя е Божията Любов. Божията Любов е, която единствена може да ви помогне. Аз не искам да употребявам Божието Име често, понеже той е свещено. Единственото нещо, за което съжалявам, е когато употребявам Божието Име, когато говоря за Господа. Считайте, че това семе, което е хвърлено на земята, е израсло и е дало своя плод. От това семе хората можаха да израснат, да станат щастливи и да придобият знания. В това семе те ще придобият богатство, но, за да дойдат до тези придобивки, те трябва да страдат. Казвате: Светът трябва да се оправи. – Как трябва да се оправи? Ако светът се оправи по този начин, както сега върви, той никога няма да се оправи. Ако светът се оправи по този начин, както сега върви, той никога няма да се оправи. Добър е този начин, но по този начин светът не може да се оправи. Новият начин за оправяне на света е предвиден, приготвен е вече, но той се отнася до бъдещето. В онзи свят на Любовта, друг е начинът, там действува доброто. Там слугата няма да ти бъде слуга, но брат ще ти бъде. Жената няма да ти бъде слугиня, но сестра ще ти бъде. Като я видиш, ще имаш един трепет, ще се радваш, че виждаш баща си, майка си, сестра си или брат си. Това е Божественото сега."

Беинса Дуно
Из: "Тази заповед приех от Отца си" , 22. неделна Беседа от Учителя,
държана на 1 март 1936 г.
София, Изгрев.

Разговори на Ел Шадай за Любовта

Един брат попита:
- Има ли нещо по-съвършено от мисълта?
Учителя отговори:
- По-съвършено нещо от Любовта няма. Но за да я разбереш на Земята, трябва да имаш мисъл. Мисълта е среда, през която се предава любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна.
Ние се стремим към съвършената Любов! Това търсим!
Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва.

Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка. Разумността ще ви каже каква да бъде дистанцията.
Любовта е огън. Трябва да те стопля, но не да те изгори. Ако се доближиш много близко до огъня, ще изгориш.
- Казахте в лекцията, че човек трябва да има връзка само с едно същество, само с Бога, с никой друг да не се свързва. Какво значи това?
- Да обичаш без връзка, значи да не влагаш корист в любовта. Да нямаш никакъв страх, че някой друг може да обсеби това, което обичаш. Не очаквай никакви лични облаги от любовта.
Да имаш Божествена любов, това значи да се стремиш към Центъра, към Бога.
Ако двама отивате към Бога, вие сте приятели. Ако се отдалечавате от Бога, вие сте неприятели.
Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство.
Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А човешкото е сянка.
При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека. А това, което наричат в света любов - човешката любов - това не е никаква любов. Това е както, когато турят парче примамка в капана.

Разликата мужду влюбването и Божествената Любов е в следното: Ако любовта ти към някого не хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в ная, има примес.
Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи.

* * *

- Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности.

- Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя да мине през неговата душа. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов. Божията Любов не е в тези работи.
Като станеш проводниш на Божията Любов, хората ще ти станат мили. Като ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш. Мечката ще тръгне след теб, ще ти лиже краката. Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо, на което те се подчиняват. - Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас.
Като обичаме един човек, ние събуждаме неговия Господ. Казва се: "Не угасяй Духа!" Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Вие сте по-готови за нея.

Има един закон в Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира.

Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега!

Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича. Колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея защото има Някой, който ме обича - Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича!
Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е Любов. Когато Любовта не се прилага за освобождение, тя има обратни резултати.

* * *

В частен разговор с един брат Учителя изказа следните мисли върху Любовта:
- Като дойде истинската майка - Любовта, идат всички постижения. Като дойде тя, всичко става. За да има постижения, изисква се Любов - тя е силата. Не можеш да постигнеш нещо, ако нямаш Любов, и да постигнеш, ще го изгубиш.
...
Вън от Любовта има само терзание и мъчение. Всички други учения, с които се храни човек, приличат на мухлясал хляб.
Любовта е светлина, която излиза от Бога. Тя не е нещо, което може да се складира. Като слиза, като минава през тебе, в същия момент трябва да я изявиш.
Любовта е път, тя води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За Любовта няма мъчни работи. Но всяко нещо, направено без Любов, е осъдено на смърт и разрушение. В Любовта е Бог. А там, дето е Бог, всичко може да стане.

Светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Любовта - това е новата музика.
Аз не искам да ви туря на механична дисциплина.
Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не правете.
Без Любовта човек е празен орех, нищо не остава от него - посаждай го, колкото искаш.
Онзи, когото обичаш с Божествената Любов, става красив. Когото не обичаш с Божествената Любов, потъмнява. Като заровиш плода, нали най-напред няма никакъв вид, но после постепенно пониква красивото растение.
Любовта е като водата, която дава условия на всичко да расте.
...
Когато обичаш, се ползуваш, и когато те обичат, пак се ползуваш, та в Любовта всякога печелиш.
Ако благодарение на твоята любов порастват цветята, тогава твоята любов е Любов.
Чрез своята Любов ти добиваш представа за Бога.

Из "Разговори на Ел Шадай"

В ЛЮБОВТА ВСИЧКО Е ЧИСТО

Когато изучавате живота, вие казвате, че някои неща не са на място. Такива заключения се правят най-много в любовта. Срещате една възрастна жена и един млад момък и забелязвате, че възрастната жена обича момъка. Вие се чудите на тази любов, намирате, че не е на място, че има нещо неестествено. Кое е неестественото в любовта им? Според вас неестественото се състои в това, че тя е възрастна, а той – млад. Какво лошо има в тази любов?

В любовта всичко е чисто. Свещено нещо е любовта. Който се меси в любовта на двама души, той противодейства на Божия Дух. Ако двама души се обичат, Бог е между тях. Те са две реки, които се сливат в една и продължават да текат заедно.

Любовта не зависи от човешката воля. Каже ли някой, че иска да обича или да го обичат, няма да постигне желанието си. Любовта иде независимо волята на човека. Има случаи, когато без да иска човек, любовта му се налага. Той не обича някого, но му се налага да го обича.

Ако две реки извират от две различни места и се вливат в една и съща долина, от тях ли зависи това? Те се втичат на едно място по някаква природна необходимост. Ако при сливането си двете реки образуват една по-голяма река, с по-силно течение, има ли нещо лошо в това? Като тече, голямата река влачи големи и малки камъни, изчиства пътя, прави някакво преобразувание. В този смисъл любовта на двете реки върши добра работа. Като говорим за любовта, ние се спираме върху най-чистата любов – майчината. Тя служи като филтър. Също така чиста любов е и бащината. И тя служи като филтър. Чиста любов е още любовта на брата и на сестрата. И тяхната любов служи като филтър. Майката, бащата, братът и сестрата представят полета, през които минава любовта.

Обаче това, което майката предава със своята любов, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава със своята любов, майката не може да го предаде. Това, което братът предава със своята любов, сестрата не може да го предаде; това пък, което сестрата предава със своята любов, братът не може да го предаде. Значи в любовта на майката има нещо специфично, което липсва в любовта на бащата, на брата и на сестрата.

За да се яви в своята пълнота, любовта трябва да мине през четири различни полета. През всяка среда тя предава нещо специфично. Ако не беше така, тогава сестрата и братът, за пример, щяха да бъдат безпредметни. Ако бащата може да предаде това, което братът дава със своята любов, последният щеше да бъде без значение. И ако майката можеше да предаде това, което сестрата дава, последната нямаше да има никакво значение. Всъщност и майката, и бащата, и братът, и сестрата имат своето специфично значение за любовта.

Следователно, за да разберете любовта, вие трябва да сте я получили от четирите различни среди: от майката, от бащата, от брата и от сестрата. С други думи казано: Вие не можете да разберете любовта вън от майката, от бащата, от брата и от сестрата. Може да има още много полета, през които любовта се проявява, но за вас са важни тия четири.

*
Как познавате, че някой човек ви обича? Отличително качество на Любовта е даването. В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. На физическия свят любовта се изявява с материално даване. Който ви обича, той е готов да раздели хапката си с вас. Като дойде до проява на своите чувства, т.е. до проява на любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на вас. Натъкнете ли се на любовта му в умствения свят, той е готов да сподели с вас своята свещена идея.

Изобщо, който люби, той отваря сърцето си за своя възлюбен. Когато двама души се обичат, те се отварят един за друг, както цветята за слънчевите лъчи. Вечер, когато слънцето залязва, цветята се затварят. Така се затварят хората, когато не се обичат. Някой казва, че еди-кои се обичат. Как познавате това? Любовта материална ли е? Може ли да видите любовта на двама души? Щом казвате, че се обичат, вие виждате нещо особено в тях. От особеното, което виждате, вие си правите заключения. Когато люби, човек се променя. Дали е стар или млад, щом люби, човек се преобразява. И бабата, като се влюби, хвърля тояжката, престава да пъшка и току се оглежда в огледалото, намира, че не е толкова стара. Не е смешно, че бабата и дядото могат да се влюбят. Като се влюбят, те постоянно говорят за любовта.

Няма по-интересен и смислен въпрос от любовта. Тя обединява всички хора; тя осмисля живота. Вън от любовта животът не може да се прояви. Тя внася подтик, импулс в човека във всяко направление. Щом човек има някакъв подтик, някакъв вътрешен стремеж към нещо, той се намира под влиянието на любовта. Дали съзнава това, не е важно. За човека е важно да се грее на лъчите на любовта, да разширява сърцето си, да се импулсира към нещо. Човек трябва широко да отвори сърцето си за любовта, за да осмисли живота си. Без любов животът се превръща в пустиня.

Всички хора търсят любовта, говорят за нея, въпреки това не я разбират и се питат: „Какво нещо е любовта?“ Любовта е онази велика, мощна сила, която повдига всички тежести на човека. Тя го освобождава от всякакво робство. Тя го спасява от всички мъчнотии и нещастия.

Наред с любовта работят и други мощни сили, които взаимно се допълват. Но първата задача на човека е да научи и приложи онези естествени отношения, които любовта изисква. Любовта внася светлина в ума на човека и разширява сърцето. Това са необходими условия за работа. Без светлина на ума и без широта на сърцето човек нищо не може да постигне. Любовта лекува, премахва причините на болестите. Обаче ако силите на любовта се изопачат, вместо да се разширява, вместо да се повдига, човек изпитва известни вътрешни ограничения, които впоследствие стават причина за болести, за психически разстройства.

Ние говорим за правилните прояви на любовта, а не за изопачената човешка любов. В изопачената любов има ревност, страх да не се изгуби обекта на любовта. При истинската любов човек придобива, но не губи. Любовта изключва всякакви противоречия. В човешката любов, обаче, има големи противоречия.

*
...който люби, всякога е готов да услужва и на себе си, и на близките си. Който не люби, той се нуждае от прислужници. Като знаете това, трябва ли да осъждате онзи, който люби? Щом люби, той е здрав човек. Той има сила, енергия в себе си, да помага на близките си – на всички дава по нещо.

Болният, обаче, само заповядва. Кое е за предпочитане: да обича човек, или да не обича? За предпочитане е любовта пред безлюбието. Въпреки това, често слушате майката да съветва дъщеря си да се пази от любовта. Тя предпазва дъщеря си от неразбраната любов. Със съвета си тя иска да ѝ каже да не влага всичкия си капитал в банка, на която основите са разколебани.

И на вас казвам: Не влагайте всичката си любов, всичкото си сърце в човек, който всеки ден се мени. Утре този човек ще измени на любовта ви и вие ще страдате. Ако искате да вложите нещо в банката на някой човек, вложете само излишното, т.е. част от изобилието си, а не всичкия си капитал. Вложите ли целия си капитал, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете целия си капитал, т.е. ума, сърцето, волята, душата и духа си, в Божествената банка. Вложете капитала си в Бога, т.е. в Любовта. В живота съществуват три важни закона: закон за цялото, закон за множеството и закон за частите.

Първият закон наричаме закон на Бога, 
вторият – закон за ближния, 
а третият – закон за самия себе.
Първият закон включва всичко в себе си.

Следователно, ако имате любов към Бога, вие ще имате любов и към ближния и към себе си, защото и двата закона се включват в първия. Нямате ли любов към Бога, не можете да имате любов и към ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си.

Над всичко стои любовта към Бога. После идат любовта към мнозинството и към частите. Човек трябва да работи със законите на любовта, за да разбере вътрешния смисъл на живота. Днес хората се срамуват от любовта, вследствие на което не разбират живота. Когато запитват някого обича ли, или не, той отказва, че обича, срам го е да си признае. Той не говори истината. Като го питат дали люби някого, той трябва да каже: „Съжалявам, че още не обичам, както трябва. Бих желал да обичам повече, отколкото сега обичам“. Не се срамувайте от любовта. Когато някой крие любовта си, той прави това по две съображения: или любовта му не е правилна, или се крие от хората, да не му попречат нещо. Дойдете ли до любовта, не се страхувайте от нея, нито се срамувайте. Ние говорим за онази любов, която е необходимост за човешката душа и за човешкото тяло.

...разбирайте Любовта в нейната чистота и светост. Не хвърляйте петна върху Божествената Любов. Обичайте със сърцето на ангелите. Ако един ангел дойде на земята, той ще обича по всяко време.

За Любовта няма време, няма и възраст. Любовта изключва всякакъв грях и престъпление. Велико нещо е човек да обича! Да любиш, това е най-великата работа, която човек трябва да свърши на земята. Не се отказвайте от Любовта, на каквато възраст и да ви посети. Не е важно възрастта, важно е да предадете Божественото във всичката му чистота.

Ако можете да предадете Божественото на някого, той цял живот ще го помни. Божественото никога не се забравя. През каквито изпитания да минава, човек всякога ще помни, че е получил нещо Божествено, че е познал Любовта, познал е Бога в човека.

Христос казва: „Любете се един друг!“ Ако човек се отказва от Любовта, не се ли намира в положението на Петра, който три пъти се отрече от Христа? Откажете ли се от Любовта, вие разпъвате Бога в себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: „Както Бог люби, така и аз ще любя“. Когато говорят за Любовта, хората се затварят в себе си, не я приемат. Защо? Под думата „любов“ те разбират влюбването, настроенията, временните чувства, които водят към разочаровяния. Това не е Любов. И до днес още хората не са разбрали Любовта.

*
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога. Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога. Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате. Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца.

Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас. Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

*
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта. Това може да се постигне, когато всеки прояви Любовта така, както е в него вложена. Не е въпрос, какво другите хора казват, какво говорят учените и философите. За мене е важно как аз разбирам Любовта дълбоко в себе си, според както Бог е определил.

Как трябва да се обичаме? Изявлението на Любовта не се състои в даване на материални блага: пари, храна, къщи и др. От тия блага, именно, хората умират. Много хора са умрели от преяждане; много хора са умрели от големи богатства; много хора са умрели от затваряне в къщи. Затворниците живеят в къщи, но от любов към тях ли са направени тези къщи?

Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила: Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш! Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.


из Четирите полета, Общ Окултен Клас, 05.11.1930 г.

Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог...

"И тъй, първият основен закон за вас е:

Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли.

Мъжът трепери над жена си: такава рокля, такива чепици да ѝ купи, но той не е умрял за ...нея. И при тези жертви тази жена не е станала по-добра! Ако този мъж се е пожертвал за нея, а тя има 10 любовници и всяка нощ ходи по оргии, тогава има ли смисъл тази жертва? Обратното: Ако една жена се е пожертвала за един мъж и той има 10 жени, тогава питам: Жертвата на тази жена принесе ли плодове?

Сега, мнозина се явяват и казват: „Ние искаме да живеем един чист живот“. Чист живот може да води само онзи, който живее по Бога. Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог.

Любим ли хората – това е една проказа. И в природата е така. Ако има едно езеро, което е образувано само от дъждовна вода и няма втичане, каква ще бъде тази вода? Такова нещо е човешката любов. Тя е едно блато, една помия. Всички епидемии се раждат от човешката любов.

Защо се бият хората? Омразата е една епидемия в тази любов. И когато двама души се залюбят, непременно ще има бой между тях. Двама души, които се любят, се бият, защото липсва основният елемент на тази любов, а основният елемент – това е безграничната Божествена Любов, която се проявява.

Сега аз не искам да извадите заключение, че ние не трябва да любим хората. Че ти не си любил! Ти не знаеш какво нещо е да любиш. Какви са качествата на Любовта? Писанието казва тъй: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“. А що е вяра? – Вярата е едно изкуство на тази Любов. Значи Бог, като възлюбил света, дал от себе си в жертва нещо хубаво – Своя Единороден Син, Който бил за Него най-хубавото, най-възвишеното – за онези, които Го любят, за да ги повдигне.

Следователно в Любовта всякога има това качество: да повдигнеш онзи, когото любиш.

Онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска Любов, едно от качествата ѝ е да те повдигне.

Сегашната любов: мъжът държи касата затворена, сам ще отваря. Всичко седи под ключ затворено! „Открито мляко котка не го ближе.“ А в истинската Любов касата е отворена и можеш да взимаш, колкото искаш. Онзи, който те обича, никога няма да пита: „С кои пари?“

Имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш, и който те обича. Нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена Любов.

Това са признаците.

Ако ги нямаш, ще се бориш, докато ги придобиеш. По отношение към нас, Бог има абсолютно доверие към нас, понеже Той е вечен, безграничен. Той знае, че никой не може да Го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. Той забие губерката 1 милиметра в нас и като кажеш, че не можеш да търпиш, извади я.

Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило: трябва да оставим нашето право Бог да го защитава. Но дойдем ли до Божието право, ние ще го защитаваме. Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвам.

Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие.

И на сегашните религиозни хора туй им липсва. Това е едно изкуство, наука е това!

Аз когато говоря, някой от вас може да каже, че еди-кой си е нетърпелив. Трябва да си търпелив тъй, както Бог е търпелив – абсолютно търпение!

Можем да бъдем търпеливи. Да бъдем такива, то значи да бъдем съвършени.

А съвършенството – това е идеалът на нашето развитие.

Тези положения са принципиално поставени. Това не трябва да ви обезсърчава. Вие сте турили вече една основа за бъдещото ваше търпение. Върху тази основа вие можете да градите."

Беинса Дуно

Из: "Двата метода на природата", Беседа, държана на 9 септември 1923 г.

ДЕН НА ЛЮБОВТА

Казано е в Писанието, че знанието възгордява. – Кое знание прави човека горделив? – Обикновеното, човешкото знание. Който е придобил Божественото знание, той е скромен и смирен.

*
Както дъждът и вятърът развалят мазилката на къщата, така и вътрешните и външни условия на живота разтърсват съзнанието на човека и постепенно го освобождават от гордостта. Остане ли гордостта за дълго време в човека, той постепенно се смалява, докато най-после се прегърби и остарее.

*
Хората остаряват по единствената причина, че не познават себе си. Да познаваш себе си, това значи, да любиш себе си, т. е. да любиш Бога в себе си. Без любов и без обич никакво познаване не съществува. Познаването е резултат на любовта, а любовта е процес на съграждане. Който не гради, той престава да живее. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения.

*
...а Господар на целокупната природа е Бог. Той помага и благославя онези, които Го любят, които изпълняват Неговата воля. Следователно, ти можеш да очакваш на помощта на онзи, с когото си свързан. Две души, които любят Бога, взаимно си помагат.

*
Който пожелава красивите неща за себе си, без позволението на техния Създател, върши престъпление. Красивите неща са достояние на всички. Красотата е израз на истината.

Истината освобождава човека, знанието и мъдростта го правят силен, а любовта му дава живот. – Защо трябва да любя? – За да живееш.– Защо трябва да придобивам знание? – За да бъдеш силен. – Защо трябва да обичам истината? – За да бъдеш свободен. Значи, ако не си свободен, не обичаш истината; ако си слаб, невежа, нямаш отношение към знанието и мъдростта; ако нямаш живот в себе си, ти си далеч от любовта. Щом изгубиш любовта, ставаш недоволен. Ако знаеш причината на недоволството, можеш да подобриш живота си; ако не я знаеш, страдаш, мъчиш се, докато нещата изгубят смисъл за тебе.

*
Ще кажете, че се нуждаете от любовта на хората. Ако е за любов, търсете любовта на Бога. Търсите ли любовта на хората, вие се намирате в кръчмата на живота. Кръчмарят налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се към вечните неща, към любовта на Бога. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Познаването на Бога има отношение към любовта. Ще познаеш Бога и ще Го възлюбиш. Щом възлюбиш Бога, ще възлюбиш и ближния си, и себе си.

В природата съществува разумен порядък, който не трябва да се нарушава. Злото не е в това, че момиченцето изяло няколко лешника, но в незачитане порядъка на природата. И Ева изяде един плод от забраненото дърво и даде от него на другаря си, но за този плод ги изпъдиха от рая. Понякога малките погрешки носят лоши последствия.

Кибритената клечка е малка, но ако запалите с нея сламата в плевника на земеделеца, нищо няма да остане от сламата и от плевника; ако я запалите и поставите между взривни вещества, те ще произведат катастрофа. В човека има слама, която може да се запали, и взривни вещества, които могат да експлодират. Достатъчно е да драснете една кибритена клечка, за да създаде нещастия и страдания на човека. В човека има различни бомби, останали от миналото, които всякога могат да го изненадат. Едни от бомбите са избухнали вече, и вие носите последствията от тяхното разрушително действие. Има бомби, които още не са избухнали, те са със закъснително действие. Когато най-малко очаквате, тогава ще избухнат и ще причинят големи пакости и нещастия. Изправяйте разрушението на избухналите вече бомби. Пазете се от тези, които в бъдеще ще избухнат.

Някой иска да стане цар, или пръв министър в отечеството си, или поне владика. Това са все големи желания, които един ден ще избухнат и ще причинят катастрофи. Какво ще направи човек, ако стане цар? Много царе са съществували, много министри са управлявали своите държави, много владици са повдигали глас към народа си, но светът още не е изправен. Светът е пълен с министри, учени, философи, майки и бащи, проповедници и свещеници, но и те още правят погрешки.
*
Едно се иска от човека: да мисли,чувства и постъпва правилно; да пее и свири хубаво; да се храни с чиста и здравословна храна. Ако пееш и свириш, ще пееш така, че болният да оздравее, а умрелият да възкръсне. Това значи да прилагаш новата музика. Ако пееш или свириш и възвърнеш живота на изсъхналото цвете, ти прилагаш новата музика. Ако пееш и свириш на цвете, което цъфти и се радва на живота, и скоро след това изсъхне, ти прилагаш старата музика.

Време е вече хората да се освободят от старите форми. Откажете се от всички мисли и постъпки, които не се импулсират от любовта. Любовта се изявява чрез даването. Само здравият може да дава. Като дава, човек се радва, защото е послужил на Божествения подтик в себе си. Божественото се изявява чрез даване, чрез пеене и свирене, чрез прави мисли и чувства. То прави човека красив. Външно може да не е толкова красив, но вътрешно е красив: лицето му е озарено, засмяно, отворено за доброто и красивото в живота. Често външно красивите са вътрешно грозни и обратно: външно грозните са вътрешно красиви. Външно красивият човек представя хубаво шише, пълно с вода. Щом се изпразни шишето, човек обеднява и погрознява. Вътрешно красивият е езеро, което постоянно се пълни от притоците си. Той пои градините и ливадите, и всичко около него се радва на живот.

Какво представя красотата? – Това е въпрос, на който мъчно може да се отговори. Гледайте известно време един красив човек, за да намерите на лицето му такава основна черта, която при всички условия на живота остава неизменна. Линиите на лицето в красивия човек са постоянни и неизменни.

*
Често хората затварят умовете и сърцата си и казват, че са остарели. Те постоянно говорят за младините си, когато са. любили. Те мислят, че са познали истинската любов, но са я изгубили. В същност, хората са минавали и минават през човешката любов. Малцина са познали любовта като неизменна, вечна и могъща сила. Любов, която се изменя, не е истинска. Тя води към разочарования и смърт.

*
Няма по-велико нещо за човека от това, да възприеме живота, който иде от Бога. – Кога ще стане това? – Когато дойде редът ти. – Много време чакам, но нищо не получавам – Зависи, кога си подал молбата. Ти не си единственият. Милиони хора чакат реда си, и ти ще чакаш. Докато сте на земята, вие трябва да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Като отидете на онзи свят, Той ще ви даде възможност да се проявите, както знаете.

Кое е правото: ние да се проявим, или Бог да се прояви? Кое, в същност, наричаме право? Правото участва в онези постъпки, които се диктуват от любовта, мъдростта и истината. Истината носи свобода, мъдростта – знание, знанието – сила, любовта живот, – а животът – движение. Ако не се радваш на живота, не се движиш и не си полезен на ближния си, ти не разбираш любовта.

Единственото нещо, от което хората не се отегчават, е любовта. Щом се отегчавате, щом животът ви се обезсмисля, вие сте далеч от любовта. Който остарява преждевременно, той е вън от любовта. – Защо остаряваш? – Защото носиш тежък товар на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която можеш да носиш без прегърбване. За да не влезете преждевременно в старостта, вие трябва да се пазите от изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си доверие в хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Някаква реакция е станала във вас.

*
Днес всички се питат, кога ще дойде мирът и кой ще го донесе. Трябва да се знае, че хората могат да правят войни, но никога не могат да донесат мир. Мирът иде от възвишения свят, от Бога. – Кога ще дойде мирът? – Когато любовта влезе между хората. Тъй щото, очаквайте мира от Бога. Мнозина се разочароват, не вярват в любовта. Как ще вярват в любовта, когато не отварят сърцата си за нея? Те никога не са обичали, а говорят за любовта. Това е все едно да рисуваш карикатури и да казваш, че си добър художник. Само онзи има право да говори за любовта, който е любил. А само онзи люби истински, който произвежда радост в душите на окръжаващите. Любов, на която целият свят се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любов, тя не е истинска.

*
Отворете сърцата си за Божията Любов и бъдете доволни от това, което имате. Радвайте се на всеки човек, като на себе си. Знайте, че той живее във вас, и вие в него. Ако той е красив, красотата е и ваша; ако е грозен, и грозотата му е ваша. Каквото виждате в природата, знайте, че е заради вас. Слънцето изгрява, растенията и дърветата цъфтят, реките, текат заради вас. – Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгрява за вас. Ако се радвате на дърветата, те растат и цъфтят за вас. Ако се радвате на реките, и те текат за вас. – Това е невъзможно? – Там е погрешката на съвременните хора. Те не вярват, че Бог живее в тях. Щом повярват, че Бог живее в тях, ще разберат, че всичко, което става в природата, има отношение към своя Създател.

*
Докато държи в ума си идеята за Бога, като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радостен и весел. Щом изгуби тази идея, радостта го напуща. Достатъчно е да зърнеш крайчеца на дрехата на Господа, за да бъдеш щастлив през целия си живот. Мойсей видя само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му беше дадена.

И тъй, бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бъдете благодарни, че слънцето изгрява за вас и се ползвате от светлината му. Бъдете благодарни за свежия въздух, който дишате. Бъдете благодарни за водата, която пиете. Бъдете благодарни за хляба, който ядете всеки ден. Какво по-голямо благо може да искате от това? Светлината сама влиза в очите ви, въздухът сам влиза в дробовете ви, водата лесно влиза в организма ви и хляба с радост приемате в устата си.

– Защо трябва да обичам? – За да възприемеш живота на съществата, които обичаш. Дали обичаш човек, животно или растение, ти черпиш нещо от него. Ако четеш книга, и от нея черпиш нещо. Обичайте, за да ви обичат. Изядеш един плод – посей семето му. Така ще познаеш любовта. Възприемеш една Божествена мисъл – приложи я. Вземете ножиците и прережете всички връзки, с които сте свързали и оплели Господа в себе си. Вие Го държите само за себе си и след това искате да ви помага. Искате невъзможното. Махнете плочата, която сте турили върху Господа. Сами сте я турили, сами ще я вдигнете. Само така ще възкръсне Бог във вас. Възкресението е новият живот.

Възлюбете Господа в себе си, да оживее и възкръсне Той. Бог ви е възлюбил, но вие не сте доволни от Неговата Любов и търсите човешката. Какво представя човешката любов? – Блато, пълно с миазми, или мочури, в които само се каляте. Божията Любов е дълбока вода: бистра, чиста, в която плуват само героите и онези, които любят Бога. Бъдете и вие дълбоки води, да влизат във вас само добрите плувци. Който не може да плува, да не влиза там. ... Приемете любовта в себе си, за да ви помогне Бог. Ще кажете, че любовта е недостъпна за вас. Най-достъпното нещо е любовта, но за онзи, който я търси искрено. Щом влезе в човека, тя го подмладява и повдига. От тебе зависи да се подмладиш.

*
Помнете: Бог е велик, милосърден, всеблаг. Той няма да остави страдание, което да не превърне в радост. Вие си причинявате едни на други страдания, но Той не търпи това. Взима четката и ги заличава. Той не позволява да разваляте Неговите картини. Не разваляйте Божествените картини. Не бутайте Божествените работи в себе си.

– Лош човек съм. – Не говори така. По отношение на Бога ти си добър, но не си работил достатъчно, да проявиш доброто в себе си. Работи, не стой на едно място, да не станеш инвалид. – Лоши са условията на живота: нямаме пари, нямаме къщи, боледуваме, убиват ни и т. н. Какво да правим? Казвам: Днес целият свят страда, пъшка, мъчи се, вика за помощ. Светът е бурно море, можете да се удавите. Ако не знаете да плувате, не влизайте сам в морето. Обърнете се към Бога, Той да бъде с вас, при всички случаи на живота ви. Без Него вие сте загубени.

*
Днес любовта казва и на вас: Не влизайте в морето сами. Докато любовта е с вас, вие сте в безопасност. Щом ви напусне, ще се удавите. Любовта носи новото в света. Потърсете я, и тя ще ви обнови. Това се отнася до Божията Любов, а не до човешката. Ако разчитате на човешката любов, загубени сте. Ето защо, каже ли някой, че ви обича, поставете го на известно разстояние от вас и оттам гледайте. Попадне ли на вашия фокус, и той ще ви бъде приятен, и вие на него. Тогава и грозният, и красивият ще ви бъдат приятни. Иначе, ще делите хората на добри и лоши, на красиви и грозни. Следователно, всички неща, поставени на своя фокус, са красиви. Всички неща, поставени вън от своя фокус, са грозни. Ако искате да бъдете добри и красиви, не търсете любовта, но фокуса на любовта, и там застанете. Изместите ли се с един милиметър от фокуса на любовта, вие губите добротата и красотата си.

Христос казва: „Вие сте солта на земята, и ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?" Солта представя здравословното състояние на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя представя фокуса на любовта. Който попадне в този фокус, той познава Бога и себе си. Той не пита, как е обичал в миналото, но как обича днес.

Всички познават миналата любов, която е внесла страданията и разочарованията в живота, затова се стремят към новата любов, към любовта на настоящето, чрез която Бог се изявява. В миналата любов си давал на ближния си да пие вода от шишето, но днес го завеждаш при извора с чиста кристална вода и казваш: Пий, колкото искаш. Гребни вода от извора, иди да си измиеш лицето, ръцете и краката си. Тази вода ще те очисти и освежи; тя ще внесе вътрешен мир и спокойствие в тебе. Водата символизира живота. Колкото е по-чиста и от по-високо място иде тя, толкова животът е по-възвишен и чист. Този живот прави човека доволен.


из Ден на Любовта, Съборни Беседи, 22 август 1943 г., София

Coloring Silence by Ryan Farish

Магическата сила на любовта

...

Следователно различни са поводите, за които човек може да бъде обичан. Днес обичате човека за хляба, който ви доставя; за парите, които ви дава; за знанията, които черпите от него и т.н. Обаче самият човек ще обичате в бъдеще. Докато обичате човека за това, което носи в себе си, вашата любов не е истинска. Истинската любов няма предвид това, което човек носи; тя има предвид самия човек, неговата неизменна, вечна същина. Ще кажете, че градинарят обича дървото заради плода. Вярно е това, но тази любов е важна за децата. Истинският градинар обича дървото за самото дърво. Ако дървото има плодове, по-добре ще бъде за него, но той обича дървото и с плодове, и без плодове. Хората смесват къщата на човека със самия човек. И къщата му, т.е. тялото му, е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма. При това, тялото на човека е изложено на постоянни промени. Как можете да обичате човек, който се променя постоянно? Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате. И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате.

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Който се домогне до мистичната Любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи. Добре е човек да прави всичко в името на Любовта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате? Вие го слагате в кутия, затваряте добре кутията, слагате я на скрито място и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите.

Следователно, колкото повече говорите за Любовта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за Любовта, за да запазите стойността ѝ. Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него, или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, Любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек, говори безлично, принципно. Кажеш ли името му, Любовта изчезва.

Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете кого обичате? Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически. Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Иван или Драган, защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го е посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я; щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва. Златото, т.е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичан.

...

Из Магическата сила на Любовта

Alexander Rybak - Song from a secret garden (FAIRYTALES ALBUM 2009)

ТОПЛИ ЧУВСТВА И СВЕТЛИ МИСЛИ

Греховете и престъпленията на хората са написани на тялото им, т.е. на тяхната дреха.

*
При живота на сегашните хора нищо друго не ги очаква, освен страдания и нещастия. Светът е изложен на разрушение. Казано е в Битието: „И разкая се Бог, че е създал човека“. – Какво ни очаква тогава? – Да разруши Бог света така, както го е създал. Сегашният свят ще бъде разрушен, нищо няма да остане от него. Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане спомен от тях.

*
Където е неразбирането на Божия закон, там е кармата. Това, което говоря, е принципиално. Като не можеш да разрешиш един въпрос, ти се омъчняваш и казваш: „Кармата ми е такава“. – Не мисли за кармата. Водата никак не мисли. Каквото и да правиш с нея, тя си тече, не иска да знае. Можеш ли да раниш или оскърбиш водата? И на въздуха нищо не можеш да направиш. Също и на огъня нищо не можеш да направиш. Ако го мушнеш с оръжие, то ще се стопи, а огънят ще си остане в първото положение. Днес хората си служат с модерни, усъвършенствани оръжия, но те навсякъде не действат.

Как ще воюваш с топлината, например? Всички, които се опитвали да воюват с нея, се връщали голи и боси. Докато човек не оголее, никога няма да се оправи. Като отиваш на баня, нали се събличаш? Ако не влезеш гол в банята, няма да се окъпеш. Кой влиза в банята с дрехи? Вътре дрехите са непотребни. Там събличаш чуждите дрехи и оставаш със своите, с които си роден.

*
Докато носиш в ума си една мисъл, която нарушава твоето равновесие и те безпокои, какви са твоите дрехи: топли, или студени? И тъй, всяка неустойчива мисъл и всяко неустойчиво чувство, които безпокоят човека, са скъсани, парцаливи дрехи. Те са чужди и трябва да се съблекат. Човек трябва да се освободи от тях, като от нещо чуждо, макар и да остане гол.

Греховете на човека не са нищо друго, освен чужди дрехи, които той задигнал отнякъде. Право ли е човек да взима чужди неща, т.е. да върши престъпления? Ще вземе пари от чуждата каса и ще ги сложи в своята. Престъпление ли е, ако пипнеш или прегърнеш един мъж или една жена? Ако гледаш на жената като на твоя лява ръка, а на мъжа като на дясната ти ръка, няма нищо престъпно в това. Обаче никой не гледа още на жената или на мъжа като на част от себе си. Изобщо всяко нещо, което е вън от човека и не му допринася никаква полза, е чуждо. На научен език казано: Има материя в природата, която по никой начин не може да влезе в строеж.

*
Следователно, когато действаме против Божия закон, против разумните природни закони, произвеждаме дисхармония между силите, т.е. материя, която не влиза в новия строеж. На същото основание има непотребни мисли, чувства и желания в човека, които не влизат в новия строеж.

*
Ако искаш да пътуваш в пространството, ще се качиш на крилата на светлината, но и с тях не можеш да пътуваш вечно. Докъде ще отидеш? Може да обиколиш Слънцето, Венера, Юпитер, Меркурий, Сатурн. Ще пътуваш хиляди години, но все ще спреш някъде, на една слънчева система. Както виждате, пътуването с кола, параход, със светлината, това са относителности. Все ще пътуваш, но отвреме-навреме ще спираш.

Няма вечно, абсолютно движение. Кои неща в света са непостижими? – Които осмислят живота. В стремежа към непостижимото човек изпитва приятност. Щом го постигне, този копнеж към него изчезва. Докато не познаваш още приятеля си, ти го идеализираш, стремиш се към него. Щом го познаеш, обаянието от него изчезва. Той престава вече да бъде твой идеал.

Изобщо, постижимите неща носят страдания и смърт. Значи смъртта е постижима, а безсмъртието – непостижимо. Да греши човек, това е постижимо; да бъдеш праведен, това е непостижимо. Да си глупав е постижимо; да си мъдър е непостижимо. Пред простия и глупав човек се открива необятната мъдрост; пред мъдрия се открива глупостта. Това са контрасти, които подлежат на психоанализа.

*
Когато съзнанието е будно, тогава може да се говори за истината. Докато си натоварен, ти си далеч от нея. Какво представлява новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщеславен – от тщеславието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. Тщеславен си, искаш всички хора да те славят. И това може да стане, но временно. Днес ще те славят, утре ще те развенчаят. – „Какво ще остане от нас, като се освободим от всичко това?“ – Щом се освободите от отрицателните мисли и чувства, на тяхното място ще сложите положителни.

Например, ако изгубиш външното богатство, ще започнеш да търсиш вътрешно богатство. Този закон на поляризиране действа в целия живот. Забелязано е, например, че когато един скърби, друг се радва. Защо ще плачеш за изгубеното богатство, което те прави нещастен? В известен случай богатството е благо, а в друг случай то е нещастие. В даден случай красотата е благо, а в друг случай – нещастие. Същото може да се каже и за грозотата. Не всякога грозотата носи нещастие. Някога тя е благо за човека.

*
Хората живеят в относителната реалност на нещата, а не в абсолютната. В природата не съществува никаква относителност. Щом е така, аз съм свободен, няма да ставам вратар, да отключвам и заключвам вратите. Като си дошъл на земята, ти живееш в една къща. Под „къща“ разбирам и физическото тяло на човека, и къщата за живеене. В тази къща ще живееш временно, а не вечно. Значи ти си в света на относителната реалност; относително живееш и относително напущаш къщата. Все ще спреш някъде, няма вечно да живееш на едно място.

По отношение на абсолютната реалност влизането и излизането от къщите е подобно на процесите на мисълта. Имаш къща, легнеш да спиш; сутринта станеш, нямаш и къща, тя изчезнала. Къщата ти може да бъде голяма или малка – това е относително. Обаче в един момент тя изчезва. – Как става това? – С думи не се обяснява. Всеки може да го опита, да види как къщата се намалява или увеличава. Аз си обяснявам това с мисълта. Каквото помислиш, става, важно е да имаш знания.

Абсолютно реално е само това, което ти знаеш. Това, което знаят другите хора, не е реално за тебе. Реалността не принадлежи на всички. Тя принадлежи само на Един. Реален е само Бог. Има само една реална идея. – Защо? – Защото няма причина, която да я измени. Ние не знаем какво мисли Бог. Ако можем да мислим като Бога, ще бъдем едно с Него. Тогава не можем да кажем, че има нещо вън от Бога.

Между Бога и човека може да се яви състезание. Щом се яви мисълта, кой е създал Господа, тогава човек няма понятие от реалността. Тя не се създава. Под „създаване“ на нещо, разбирам във време и пространство. Значи всички мисли и чувства, които се явяват във време и пространство, наричаме относителни. Тази относителност се отнася до човешкия живот, изложен на постоянни промени.

*
Често хората страдат по причина на това, че бутат, където не трябва. Следователно спазвайте правилото: Не бутайте там, където не трябва. – Защо? – Опасно е. Иде един човек и ти казва: „Тук има два реда бутони. Едните са свързани с подземието, а другите с горните етажи. Ако не знаеш кой бутон да натиснеш, ще слезеш в подземието“. Казваш, че като буташ един след друг бутоните, ще намериш, който ти трябва. Не е безразлично на кой етаж трябва да спреш.

*
Това, което не носи живот в себе си, е човешко. Това, което не носи мир, свобода, радост, е човешко. Това, което носи живот, мир, радост, свобода, е Божествено. В такъв случай слагай настрана всяка лоша мисъл, откъдето и да е дошла. И ангел да е казал тази мисъл, не обръщай внимание на нея. Срещаш един човек с големи знания, добре облечен. Не приемай веднага неговото знание, докато не разбереш откъде иде то, каква стойност има. Ако знанието не носи щастие и за самия него, сложи го настрана. Ако и светията е нещастен, не разчитай на неговото светийство. Пръв светията трябва да даде пример, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е важно какво говори светията отвън, важно е същината на нещата.

Казват за едного, че е грешен, а за друг – че е праведен. Всъщност, кой е праведен? С думи мъчно се определя това. – Ще го познаем по лицето. – И по лицето мъчно се познава. Казват за някого, че е грешник, но не подозират, че този грешник се разкайва, недоволен от своите грехове. Той е готов да се изповяда пред всекиго. Казва: „Крайно недоволен съм от себе си, от греховете си“. Казано е в Писанието: „Не убий!“ Това значи: Не слагай препятствия на пътя на Божията Любов. Не слагай препятствия на Божията Истина и Правда. Не слагай препятствия на живота си, на светлината и свободата, дадени от Бога. Не ограничавай висшето съзнание в себе си. – „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят.

Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш. Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.

Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие. Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар.

*
Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Когато хората се върнат към своя първичен живот и престанат да мислят за себе си. Най-лошият господар в света е човекът. По-лош господар от него не съм намерил. И най-лошият господар, като се натъкне на себе си, казва: „Най-после намерих лошия господар. Не подозирах, че се е скрил толкова дълбоко“. Какво да му говоря, на кого да го предам? Знаеш ли какво ще стане с тебе, ако те предам? И започва този господар да обещава, че ще постъпва добре, че няма да измъчва слугата си. Обещания! – Казвам: Ако търсиш невежата, ще го намериш пак в себе си. Ако търсиш учения, пак в себе си ще го намериш. Всичко е скрито в човека. Какви ли не прости и учени ще намериш там. Всички се разговарят помежду си.

*
Бог помага чрез хората. Ако ние не можем да бъде проводници на Божията Любов, какво друго ще направим? Мнозина идват при мене, хлопат усилено на вратата, искат на всяка цена да ги приема. Казвам: Днес разрешавам важен въпрос, не мога да ви приема. Обаче той чака. След него идва втори, трети. И на тях казвам, че не мога да ги приема. Но отговарям и на двамата: „Почакайте няколко минути“. Защо реших да ги приема? – Защото си помислих: Както Бог приема мене, така и аз трябва да ги приема. Те си казват за мене: „Добър човек!“ – Не съм толкова добър. Благодари на Онзи в мене, от Когото и аз завися.

Мисля си: Тези хора станаха причина, Бог да ме приеме, и аз да се разговарям с Него. Едно трябва да се знае: Нищо в света не е произволно. Не можеш да постъпваш, както искаш, и да не понесеш последствията на своите постъпки. Една муха да стъпчеш, ще понесеш последствията за това. Ако изсичаш произволно дърветата, и за това ще носиш последствията. Ако причиняваш страдания на хората, и на тебе ще причиняват страдания. Каквито страдания причиняваш на другите, такива ще причиняват и на тебе.

Ето защо, за да не носиш тежките последствия на твоите неразумни постъпки, каквото правиш, прави го за Господа. И тогава, като вършиш добро, ще ти се въздаде с добро. Каквото добро направиш на едно същество, включено в Божествения свят, това добро ще се върне върху тебе. Носете тази мисъл в ума си. „Тогава трябва да живеем добре.“ – Не само това, но вършете волята на Бога.

Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място.

Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. – „Как ще се оправи светът?“ – Не мислете за това. Сам по себе си, светът е оправен. Аз говоря за онзи свят на радост и веселие, който е създаден от Бога. Ако можете само да надникнете в него, ще видите, че той надминава приказките на „Хиляда и една нощ“. – „Как да се справяме с мъчнотиите и страданията на живота?“ – Те са временни, преходни неща. Това са задачи, чрез които се изпитва и калява вашият характер.

*
Проявената Любов на Духа,
проявената Мъдрост на Духа,
проявената Истина на Духа
носят пълния живот на Бога,
на Единния, Вечния Бог на живота. "


из "Топли чувства и светли мисли" , Утринни Слова , 1 януари 1933 г., София